Марко Ганчев
Подкованият вол

Обикновено волът не обича

ковачът да го подковава

и с упоритост бича

мучи,

фучи,

не дава.

От малък туй го знам,

а днеска гледам — волът тича

сам

към наковалнята и слага

във менгемето сам копита.

„Ковачо, де си? — погледът му пита. —

Не се бави!

Ела ме подкови

веднага

от другите волове по-добре!“

Бре!

Не се стърпях, попитах вола:

„Ти май си вол от нова школа?“.

Отвърна ми едва-едва

повдигайки над наковалнята глава:

„Не съм от друга школа повлиян,

а от човешката ви школа, негли:

вол, който е идейно подкован,

хомот не тегли.

Та затова

към наковалнята се носим презглава“.

1987