Марко Ганчев
При диканята

— Панчо — рекох, — имам за теб изненада.

Хайде в старата плевня на дяда.

Тъкмо отдавна се каня

да ти покажа

какво е диканя.

 

Поогледа я Панчо,

с ръка я хлопна:

— Ама че работа допотопна.

Колкото проста,

толкова плоска.

 

Ядосан от такава обноска

към старицата гърбава,

гърбава, още щърбава,

измъкнах два кремъка

и чат-чат:

искри почнаха да хвърчат

из полутъмната плевня.

— Почитай, рекох, машината древна,

че имаше огън и в нея.

(С което казвах голяма идея.)

 

Панчо смирено глава поклати:

— Разбирам, разбирам бе, тате.

Това е било

запалителната й система.

 

Не се върнах вече на тая тема.