Марко Ганчев
Бялото гълъбче

Гълъбите в градската градина

имат сива перушина,

но един, не зная как,

бял е като сняг.

И не може да се отърве —

цяло ято го кълве.

— Къш! Къде се е видяло

гълъбче да бъде бяло!

Всяко гълъбче е сиво

и затуй красиво.

Чок-чок,

ей че бял паток!

Клъв-клъв,

ей, юрдек такъв!

Накълваха го до кръв.

Гълъбчето бяло,

бял ден не видяло,

за да има мира,

във един комин се свира.

Но седи ли се в комин

дълго време сам-самин?

Цяла нощ го беше страх,

щом се съмна — бяг при тях.

Ходи, гледа с изненада:

никой там не го напада.

Всеки мило му гугука:

— Стой при мене на улука.

— Не, при мен ела на слънце.

— На, клъвни си житно зрънце.

Бялата му перушина

потъмняла бе в комина —

станало бе вече сиво,

според сивите — красиво…