Марко Ганчев
Кос и славей

Изящни славееви трели

в гората през април ехтели,

та тварите почти не спели

от песенния транс.

Единствен косът, включен в хора,

без дарба, но и без умора,

привнасял малко дисонанс,

зер своя песен той не притежавал —

на славеите само подражавал.

Но сложен бива на певците пътят:

щом славеите почнали да мътят,

да хранят

малките с мушици

и да ги бранят

от грабливи птици,

не само временно да пеят спрели,

ами, то се вика,

от страх си глътнали езика

и с него всичките си тарантели.

И само косът продължавал

да пее както подражавал.

В гората тварите спокойни

спели,

че все пак славеите сладкопойни

не са напълно занемели,

та да се чува само гарванското „Га“,

почти като при хората сега.

 

Към края сме, та ти долавяй

поуката за млъкналия славей

и коса, който пеел в транс.

Поуката е, чуй, приятел:

че даже истинският подражател,

ако е истински,

ще има своя шанс.

2001