Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Марко Ганчев. Кое как се прави

 

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Борис Димовски

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

 

Формат 59/84/16

Тираж 10100 екз.

Печатни коли 5; издателски коли 4,15; л. г. VII/44; поръчка №121/1973 г.; изд. №3538

Дадена за набор на 6.V.1973 г.

Излязла от печат на 30.VII.1973 г.

Цена 0,55 лева.

 

Издателство „Български писател“ — София, 1973

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Не зная другите ми упътвания дали ще ти влязат в работа, но съм сигурен, че това ще го изпълниш. Да си направиш цъфнала овощна градина. Препоръчвам ти да използваш за целта пролетната ваканция.

Отиваш на село при баба си и гледаш, че овошките само са напъпили, но кой знае кога ще цъфнат. А пролетната ваканция е толкова кратка — нямаш много време да ги чакаш. Ако ще е пролет, да е пролет. Ето какво трябва да сториш.

Вземаш няколко пчели, които още плахо се подават от кошерите. Пускаш ги да летят из градината над напъпилите дървета. Пъпките започват да наострят мишите си уши и да се питат:

— Какво ли вънка зажужука?

— Какво ли вънка зажужа?

— Ох, тъпанчето ми ще спука

това бръмчило, госпожа.

Пъпките са много любопитни. Започват да си чукат взаимно по прозорчетата и да се питат в тоя смисъл. Едни предполагат, че е самолет. Други — че децата вече са пуснали хвърчило. Пъпките започват да се пукат от любопитство. Даже такива пъпки като пъпките на дюлята, които смятат, че не им пука, и те се пукат.

Поглеждат пъпките навън и какво да видят. Вече е пролет. Дрянът е цъфнал, пчелите жужат. Какво има да се чака. И разцъфтяват една след друга: прасковата, кайсията, джанката, черешата, крушата, ябълката. Само дюлята се колебае по-дълго. Страхува се да не простуди дебелоглавите си рожби. Но и тя си е права — първо, още не знае, че ще станат такива дебелоглави, второ — и да знае, рожби са й, та ги обича.

Но да не се отклоняваме по всички клони на градината. Има вече цъфнала овощна градина. Имаш пролетна ваканция. Какво нямаш? Нямаш песничка, която да изтананикаш? Ето ти и нея. Сега поне е лесно — всичко пее, вземаш я направо от природата:

Нека чичо да не пей,

нека вуйчо да не пей —

вече пее чичопей.

Пролет е на двора, хей.

 

Пее по пътя талигата:

„Хайде на нива,

хайде на нива!“

Пее от клона авлигата:

„Калино Керо,

свари ли коприва?“

 

Гука на стряхата

гугусчук:

„Гугусчук, гугусчук

на Русчук.“

 

Пее птица,

пее клон,

пее телефонна жица

като камертон.

Ето ти за песен тон…

Пей си спокойно, а не срамежливо. Никой няма да те чуе. Сега всеки е зает със своята песен, глух за другите. Впрочем с истинския певец винаги си е така.

А за цъфналата градина какво да ти наръчам в заключение? Нищо. Нека си цъфти. Когато всичко цъфти, все нещичко и ще завърже…

kak_se_pravi_tsyfnala_ovoshtna_gradina.png
Край