Марко Ганчев
Топка

Топката си рита Гошко,

и не малко, ами множко.

Не се трае и минута —

рече топката подута

и търкул, кандил-мандил,

под един автомобил,

който тъкмо с дим и пара

чакаше на светофара.

Тука хубаво съм скрита —

никой няма да ме рита!

Ох, какво е туй върху ми?

Блъска ме колата с гуми!

Ей че зла кола била:

рита с четри колела,

а пък Гошето все пак

правеше го с един крак.

Леле, тя била и ниска:

към асфалта ме притиска,

плондирът ми ще се спука —

топката в праха писука

на колата под търбуха.

Ох, горещо нещо духа!

Ауспухът я изкара

с пушека на тротоара.

Топката безкрайно кротка

се умилква като котка

край обувките на Гошко:

Гошко, пак ме ритай множко!

Ако щеш и до звездите.

Само не и към колите!