Марко Ганчев
Ода на бавното движение

Ний заседаваме,

ний заседаваме,

ний на живота форми даваме,

а той във тях не се побира —

в действителност той нас формира.

И всичко както е вървяло,

тъй продължава да върви:

не толкоз черно

и не толкоз бяло,

като младежките

или като старешките

глави.

Прогресът бавно

побеждава —

природата му явно

е такава.

И аз като прогреса и стандарта

съм бавен, но не се коря

и не залагам никога на карта,

та тържеството си да ускоря.

Едно се радвам само,

че не се забави,

а го научих още млад:

ръката ми да може

нещичко да прави

и да обичам някого на тоя свят.

1967