Марко Ганчев
Орех и слива

Имахме на двора слива.

Тая слива беше крива,

но на свойто време

бе щастлива.

Както бива

всяка слива,

тая също нямаше осанка,

но потискаше под свойта сянка

ореха, растящ наблизко.

Искаше да го остави ниско.

(Някой някого като потиска,

всъщност туй от него иска).

Дълго сливата и ореха

за простор се бореха.

Най-подире, сещате се вие,

ореха сполучи да надвие

и с корона от широки клони

да надгони

блясъка на царските корони.

Но снагата му остана крива,

принуждавана да се извива

край оная крива слива.

Ах, оная крива слива!

Тя освен че беше крива,

беше още и бодлива…

1968