Марко Ганчев
Самолет

Ако гледаш навътре,

всичко те преизпълва със сигурност.

Сякаш си поканил гости в къщи

и те си разменят от фотьойлите

вестници и запознанства.

Сандвичите се задават

като изящен натюрморт

на височината на погледа.

Всички заглеждат момичето,

което ги носи.

Сякаш си в новото кафене,

открито наскоро в квартала.

Някой от съседното сепаре

те изпреварва да метне

върху таблата на момичето

блестящ от остроумие комплимент.

 

Само когато погледнеш

през прозорчето,

кръгло като разширена от уплаха зеница,

разбираш, че всичко виси над пропаст.

 

А може би и долу е така

с нашите къщи и заведения,

само че не можем да го разберем,

поглеждайки през техните прозорци…

1968