Марко Ганчев
Симфония за пошлостта (Загадката около гибелта на китовете)

Цветчетата на пошлостта се ронят

за наша най-естествена храна,

каквато е за мидите планктонът,

цъфтящ по океанската вълна.

 

        Щом некадърникът решава

        добър работник ли си, лош ли,

        какво ще кажеш, друго мож ли?

        Едно да пееш ти остава:

        че имало е времена по-лоши,

        но не и времена по-пошли

        във нашата държава.

 

И колкото да имаш гъста цедка,

и колкото и да си едър кит,

от пошлия планктон в последна сметка

оказва се, че си трагично сит.

 

        Мъжете силни по природа

        и постове — да любят рошли,

        и да им плащат лев ли, грош ли,

        но те да плащат, не народа,

        и времената, даже да са лоши,

        тогава няма да са пошли

        до степен гола вода.

 

Вода пречистена от мекотели

избликне ли над някой кашалот,

фонтана служи, за да се прицели

с харпуните си китоловен флот.

 

        Добро да сториш на народа

        без приближенство с вожд не мож ли,

        пък бил добър той вожд ли, лош ли,

        не е природа туй, а мода,

        и времената, даже и нелоши,

        отново си остават пошли

        по своята природа.

 

И китовете търсят смърт, горките,

навън от океана си дълбок.

Поне добре сме с плитчините, ките:

на всяка крачка плитко дал е бог.

 

        Лежи на суша кашалота

        и кашалот ли е, галош ли,

        и вярно ли е туй, кодош ли,

        едно е вярно в анекдота:

        че имало е времена по-лоши,

        но не и времена по-пошли

        в морето на живота.

1987