Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Марко Ганчев
Заглавие: Смешна тъга
Издание: първо
Издател: Издателство „Фльорир“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2002
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Излязла от печат: 13.02.2002
ISBN: 954-8226-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1670
История
- — Добавяне
Тази история — истина чиста —
до нашето време доведе я
усърдното перо на хрониста
Ксенофонт от град Никомедия.
Навремето Месемврия бил остров
и от него до континента имало мост.
Обаче положението станало много остро
от един съвсем неочакван въпрос.
Ни едно магаре не смеело да прекрачи
до града — запъвало се на моста.
Ще кажеш, градът за магаре ли ще заплаче?
Но заплакал градът и то доста.
Заговорвал ли някой за някое учреждение,
че магарешки му е просто ината,
децата се блещели в недоумение
пред такава думичка непозната.
Философствал местният философ,
но народа го хващала просто невроза
и въздишал от носталгия: — Оф,
няма вече чиста магарешка поза!
„Не пожелавай на ближния си жената,
нито осела му!“ — Господ бил писал.
Но хората следвали само едната
препоръка, другата нямала смисъл.
Случвало се местният вестник да срита
някого, ако не е фаворит,
но публиката с въздишка нескрита
въздишала по истинско рит.
Проумели и стари и млади,
че е гибелно всяко отлагане,
и насипали провлак — къде с бригади,
къде с данък самооблагане.
И мостът вече, естествено,
престанал дългоухите да тревожи,
и всяко от тях влязло тържествено
в града, сякаш вози син божи.
И лицата на хората засияли,
изчистени от всякаква мизантропия —
вече гледали самите оригинали,
а не техните жалки копия.
1973