Марко Ганчев
В ергенска квартира

Не се оженва — да е независим.

Седим по вещи и по куфари,

но не на път се чувстваме,

а във чакалня.

Върху стената с хиляди пиявици

вкусът на бояджията пълзи.

Бутилките разменят празни тостове

с краката на железния креват.

И тук долитат женски длани,

но скоро с нервно пърхане

отправят се към други стрехи.

Да, независимост, но показна,

защото той не знае

действителната где е скрита.

Умеят дланите на нашите жени,

докосвайки се до покривки евтини

и до пердета с меки тонове,

и до челата ни, когато боледуваме,

да скрият от очите хорски

това, че скъпо сме платили,

и заедно със тях,

за свойта независимост…

1969