Марко Ганчев
Магарешки работи

Магарето вървя, вървя,

пък спря, от скука изрева:

а-а-а, а-а-а!

Аха, добър ми е гласът,

с туй, вярвам, всички ще се съгласят.

Остава само да открия

каква да сторя магария.

Насреща му, не щеш ли, зебра,

зебра с кожа многоребра —

бяла и кафява.

Магарето я спира

и тъй се подиграва:

 

Поспалана, поспалана,

друга дреха няма,

пладне вече стана,

ходи по пижама.

 

Отвръща зебрата през плач

на тоя зъл подигравал:

А бе не е това пижама,

така ме е родила мама.

Нашарена е кожата на зебрите,

та в джунглите и дебрите

с тревите да се слива,

от враг да ни укрива.

Ала магарето не спира,

реве, та се раздира:

 

Поспалана, поспалана,

друга дреха няма,

пладне вече стана,

ходи по пижама.

 

И Марко нямаше да млъкне

навярно чак додето мръкне.

Добре, че мина през гората

една жирафа дълговрата.

Пред нея той застава

и тъй се подиграва:

Я гледайте, минава

пижама с пет ръкава —

един, два, три, четири

и отпред

един на шията, та стават пет.

 

Поспалана, поспалана,

друга дреха няма,

пладне вече стана,

ходи по пижама.

 

След малко нашият магарко

съглежда тигър, шарен ярко.

При тигъра отива

и нему се присмива:

 

Поспаланко, поспаланко,

друга дреха няма,

мисли, че е още ранко,

ходи по пижама.

 

Добре, ама шега такава

на тигър не минава.

Мустаци мръдна тигъра,

приклекна с хищна фигура,

след туй… Не ща да ви тревожа,

ала магарето изгуби свойта кожа,

задето се присмиваше без нужда

на всяка кожа чужда.