Марко Ганчев
Монолог на един обущар

Ботуш.

Проста работа уж.

Един ляв,

един десен.

Но аз се замислих

и останах потресен.

Тук се крие кюляф:

стъпваш първо с ляв,

после с десен.

Или първо с десен,

после с ляв.

И вървиш.

Получава се равновесие.

Пътят ти уж е прав.

А така ли стои тоя въпрос?

Не! И не бива по тоя въпрос

да се оставя актива бос.

Стъпил си първо с ляв,

после ужким със десен.

Ами додето десния

е още надвесен?

Какво се получава,

объркана главо?

Получава се уклон наляво!

Стъпил си с десния,

а левия, то се знае,

още из въздуха се мотае.

Не е ли определено ясно,

че това е уклон надясно?

А всеки уклон на нас е чужд.

Затуй аз измислих

праволинеен ботуш.

Няма десен и ляв —

само прав!

И не е толкова скъп,

защото се ползва само един калъп.

Ако е малко корав,

с повече вакса

недостатъкът му ще се навакса.

Може вървежът ти

да изглежда куклен,

но няма опасност

от никакъв уклон.

И не е въпрос

единствено до вървежа.

Инак като те ритнат,

си цял невежа —

не ти е ясно:

отляво ли те ритат

или отдясно.

А при моя ботуш

още в първия миг

разбираш, че това е

праволинеен ритник…

1968