Марко Ганчев
Буквар господар

Тая

стая

сума време

пълна бе с играчки.

А играчката не дреме —

търси тя закачки.

Шаро гонеше Писана

от килима на дивана.

А Петлето

зад пердето

почваше да кукурига,

зер Лисана го не стига.

Баба Меца

пред Ловеца

бягаше от кът във кът,

но я пъдеше Вълкът,

тичайки след Зая Бая.

Бе безгрижна тая стая.

 

Но веднъж през ранна есен,

от детенцето донесен,

тропна върху масата Буквар:

— Тука вече аз съм господар!

Как уплаши, как уплаши

старите познати наши.

Всяка кукла затрепера

и в панера под миндера

скриха се една след друга,

свиха се една до друга.

 

Свърши се играта стара

отпреди Буквара.

Заю Баю и Вълкът

спят в един и същи кът.

До Лисицата Петлето

гуши си вратлето клето.

Кучето до Котката

се умилква кротката.

На гърдите на Ловеца

тъжно плаче Баба Меца:

— Много силен господар

ми се вижда тоз Буквар —

тук ни пъхна, след което

ще ни прати и в мазето.

 

Ти, дете, дали

знаеш колко ги боли?

Я иди ги погали…