Марко Ганчев
Принудена стойност

Какво говорите,

че изкуството било необходимо,

за да придава стойност на живота?

Животът е напълно случайна работа,

на която не бива да се отдава

голяма стойност.

Ако Земята беше

с десет хиляди километра

по-далече от слънцето,

отколкото е сега,

ледниковият период не ни мърдаше

и нямаше да има кой да ни откопае

заедно с мамута Жарков.

Ако Земята беше

с десет хиляди километра

по-близо до слънцето,

щяхме да изгорим като Икар,

само че пълзейки.

А какво са десет хиляди километра?

Годишният пробег на личния ни автомобил

и то като се стискаме за бензина.

Животът свършва

на десет километра над главата ми

поради разредения въздух.

На десет метра под нозете ми —

безплодието на скалите

и огънят на магмата.

И на целия тоя тънък сандвич,

наричан живот,

който и без това е толкова скъп,

аз трябвало да му придавам стойност?

А къде е, моля,

космическият пазар,

на който ще се реализира

тая стойност?

Ясно е, значи ще трябва да чакам

и да му възникне на Космоса

пазарната икономика,

когато в него още няма

дори втора сергия.

Нещо са сбъркали силогизма:

това, че изкуството

придавало стойност на живота,

означава само,

че животът

не придава стойност на изкуството.

1999