Марко Ганчев
Ясновидката

Рухна последният камък на Троя и с тътен затрупа

той ясновидския дар на Касандра в горещата пепел.

Знаеше всичко отрано Касандра, не знаеше само,

че след всеобщата гибел на нея ще стане по-леко.

Спря да простира ръце и да вика, че Троя ще падне

и върху камъка седна подобно на труженик мирен,

свършил почтено делата си дневни и отдих заслужил.

Нямаше бъдеще вече, затуй боговете обратно

взеха от бедната луда девица дара да предвижда.

Те й дължаха почивка и сториха божия милост.

Ала от смъртните нямаше мира сега за Касандра.

Колкото с явна невяра я слушаха всички доскоро,

толкова почнаха вкупом да тичат при нея и питат

ще ли се върне от робство ахейско мъжът или братът,

дом ще си вдигнат ли пак, ще намерят ли своята крава?

Никой от тях не разбираше, че ясновидецът вижда

само всеобщата гибел на град, на държава, на съвест,

а поотделно за себе си всеки е длъжен да бъде

малък пророк постоянно. Но как да им каже Касандра?

Нямаха друг утешител троянци сега освен нея.

И обещаваше тя, че мъжът ще се върне от робство,

дом ще си вдигнат отново и крава ще има в обора.

Вярваха те и едни утешени отстъпваха място

други тълпи да послушат разтуха с лица просияли.

Само за себе си нямаше вече Касандра утеха:

в тия минути безкрайно далеч и дълбоко

бъдните дни на света тя прозря и горчиво заплака…

1975