Марко Ганчев
Към моя взвод

И друго чудо — мойто поколение,

порасло през война, старее в мир.

Полека-лека вече в опълчение

минавам като взводен командир.

 

А пък в лице не съм си виждал взвода,

с момчетата не се и запознах,

които трябваше на смърт да водя.

В замяна аз пък съм познат на тях.

 

За тях аз съм войната, дето в ада

да плащат разни чужди грехове

ще ги изпрати, като заповяда

отсечено: — Едно! Две!

 

И мен ми е напълно невъзможно

да обясня с безпомощно перо,

на тях, че аз съм същество по-сложно

и по-чувствително, и по-добро.

 

Не бива всъщност и да се старая —

представа по-добра кой ще даде

за мене и по-ласкава от тая:

аз съм войната, дето не дойде.

1975