Марко Ганчев
Ода на супермена

Много няма ги край мене

пустите му супермени,

ни край мене, ни край теб.

Ама ний сме дребен дреб,

а пък те са супермени —

супер-мен и супер-теб.

Затова ги има в книги

и по филми погледни ги —

гордо шества суперменът,

външно малко отегчен,

вътрешно задоволен,

че сред нас е бил заченат.

 

Пил вода от наши менци,

сблъсквайки се с други суперменци —

немци, френци, англофренци —

нашият амен-амен

всичките ги слага в джеб:

той е супер-супермен,

а не само супермен,

супер-мен и супер-теб.

Обучаван тук спортсменски,

там без никакви задръжки

той постъпва супермъжки

с разните им суперженски.

 

Хем е винтче, хем е нитче

той от нашата трансмисия,

хем така е страховит, че

свръхчовеците на Нитче

са еснафи с дребно битче

пред голямата му мисия.

 

Жалко, че към едрите мащаби

днес дългът му го зове.

Иначе и в дребните неща би

подпомогнал наште слаби

мускули и умове.

Тук да бе, да се разшета

по заводи и полета,

бихме имали в излишък вече

супербамя за гювечи,

суперлеща и отчасти

за колите суперчасти.

 

Но не бива да се хленчи —

някога и туй ще стане.

Не губи надежда, нане!

Знай, че нейде суперменка

кърми с дивна суперненка —

по-голяма и от менче —

свойто малко суперменче!

Ще пораснат супермени

и край тебе и край мене

супермени ще се трудят вред.

Ще отглеждат лук и зелки,

няма от чужбина белки

да ги внасят занапред.

И над нашите супермаркети

с пълно право ще засвети

надписът „Супермаркет“…

1977