Марко Ганчев
Балада за последните пирати

Капитан Родриго д’Алавера,

пътувайки с пълна галера

от Европа към Санта Фе,

бил нападнат от група пирати,

които нахлули брадати

в трюма за злато и кадифе.

 

Понадигнали мътната ламба

и какво да видят, карамба:

в трюма само жена до жена.

Изругали съдбата жестока

и като нямало друга стока,

всеки си взел по една.

 

Рекъл си: малко ще поживея,

с хубавицата ще си попея

„Йохо-хо и бутилка ром“.

Но скоро пиратската му каюта

така си подобрила уюта,

че заприличала просто на дом.

 

А щом има дом и съпруга,

тя твърди като всякоя друга,

че мъжът й не е като друг,

че той е роден за нещо голямо

и му трябва амбиция само,

за да се измъкне оттук.

 

Зер мошеникът д,Алавера

единствен ще прави кариера

и ще ми става богат.

Че какво е пред тебе Родриго?

Запретни се и задмини го!

Стига си бил прост пират!

 

Оказвал възможната съпротива

отначало всеки пират:

че не бива

да се отделя от колектива,

че пират за пирата е брат.

 

Но безкраен бил океанът

и всеки, от жена си подхванат,

както в житейския океан,

даже да не искал да слуша,

когато достигнали суша,

слязъл с някакъв план начертан.

 

Не се знае каква орисия

е имал всеки от тия,

зле ли е свършил или добре.

Но след туй от пирати на суша

просто ти иде до гуша.

И нито един на море…

1969