Марко Ганчев
Добри деца на майката природа

Добри деца на майката природа,

злодумници не могат да рекат,

че нищо не сме сторили в угода

на майка си да предоставим кът.

 

Подслон в града и ползване на душа

на градския фонтан не ни тежи,

напротив, даже ако има суша,

цистерна идва да я освежи.

 

Дори две дървени игли-тополи

за нейното любимо плетиво

в небесносиньо гранче сме заболи —

да си плете сред свое общество.

 

А с други баби седне ли на плетки

край лилиите, ще се наслади

на старогръцките си статуетки,

огледани във езерни води.

 

И още със какви ли не изкуства

да я пленим си даваме труда,

обаче тя пак най-добре се чувства

във старческия дом извън града.

1986