Марко Ганчев
Защо плаче крокодилът

Ти си чувал, че крокодилът плаче.

Крокодилски сълзи и тъй нататък.

За какво плаче обаче?

Слушай мене, ще бъда кратък.

 

Гърбът му е с яка броня

от плочи рогови и многоредни.

Лично аз не съм оня,

който иска отгоре да седне.

 

Има опашка могъща,

могъща челюст, могъща лапа

и едного единствено не поглъща:

когото не е успял да налапа.

 

Но има и слабо място — корема.

Корема на крокодила е мек,

та понякога желание го обзема

да се посмее и той като човек.

 

Ще му се малко гъдел,

че откакто се е завъдил,

не познава какво е смях.

Иска му се да се

раздруса от смях

като ковашки мях.

Смее му се, та му се плаче.

Обаче, братче,

никой не смее

да го разсмее.

 

Кой ли толкова глупав ще бъде

да вземе да се забуха

на хищника под търбуха,

за да му каже „гъди-гъди“.

 

Както си приказваме двама,

гледам, че и у тебе няма

нито желание, нито сили

да разсмиваш крокодили…