Марко Ганчев
След обед, пет часът

Шофьорите, щом минат планината,

въздъхват и доволни се гласят

надолу да ги спусне стръмнината

в града, преди да стане пет часът.

 

Срещу човешката река тогава

не може да се ходи даже пеш,

освен човек отгоре да изплава,

но плава ли се над водовъртеж.

 

За всекиго започват осем часа

изцяло негови след пет часа.

Днес няма други чудеса. Това са

световните ни осем чудеса.

 

И влюбеният — лакомник за време —

отблъсва те тогаз от своя път

като съперник, който ще му вземе

ах, не момичето, ала мигът.

 

Един — към шумни сборища запътен,

друг — в себе си да се заключи сам,

пресичат тоя вечен речен тътен,

но кой е бряг отвъд и кой отсам?

 

Притискан от насрещната умора

и неуморните зад теб плещи,

не знаеш де е твоята опора,

но пак вървиш, но пак не падаш ти.

 

След обед, пет часът. Часът, когато

тълпите отстраняват те с размах

и същевременно часът, когато

не можеш да излезеш вън от тях…

1970