Марко Ганчев
Смъртта на катъра

Пред моя вход трамвая цвили,

но мен ме прави по-добър

във тоя град на конски сили

една история с катър.

 

Катъра стар на дяда Рача.

Той возил снопи и вода,

орал и стигнали с орача

до историческа бразда.

 

На общото стопанство в двора

катъра заживял смирен

и стареца сред шум и хора

забравял го от ден на ден.

 

Пристигайки веднъж от къра

с пърпорещия камион,

заварил да стои катъра

пред портата му във поклон.

 

— Охо, склерозата. Горкия.

Отдавна имаш други дом. —

Потупал шиявата шия

и го откарал мълчешком.

 

Но все се питал изненадан,

защо катърът е дошъл:

едва ли е останал гладен,

едва ли е гледачът зъл?

 

Научил после от пазача:

— Нощес един катър умря.

И дълго не заспивал в здрача

на сипващата се зора…

1966