Марко Ганчев
Мълчаливите сирени

Примесен тая сутрин с хората припрени,

ослуша се и доста смаян ти откри,

че вече не пищят заводските сирени

тъй както някога го правеха в зори.

 

Пленен от песните им, спираше да сее

баща ми жито по планински камънак

и слизаха развързаните Одисеи

надолу — със сирените да сключат брак.

 

Сега заводите са други и езикът

по-друг им е. Спокойно пушат със лули.

Защо да си дерат гърлата да ни викат —

та другаде къде ли бихме отишли?

 

Върви! Напразно стига си се питал

дали това е мирна тишина добра

или надменна тишина на победител.

От мълчаливия не можеш го разбра.

1975