Марко Ганчев
Прилепът — горделивата мишка

Първоначално прилепът беше обикновена мишка. И като всяка мишка живееше в миша дупка. Но кой знае защо си мислеше, че не е обикновена мишка, и се надуваше от гордост.

Постепенно това надуване даде резултат. На гърба й пораснаха криле. Ех, не кой знае какви криле — едни такива ципести, сраснали с кожата, обаче все пак криле. Прилепът се наду още повече и крилете се отделиха от гърба му. Той вече изхвръкна от мишата дупка.

Разбира се, една хвърката мишка не би могла да дели простор с орлите, нито пък с лястовиците. Но резултатът от нейните напъни все пак не беше малък. Ако не беше заразата от горделивост, щеше да си хвърка честита на малки кръгчета под небето. Но тя смяташе, че това не е съдба за нея.

— Как ще летя на малки кръгчета под небето, когато без мене небето ще вземе да падне? — възмути се прилепът на предложението, което природата му бе направила. — Всеки миг небето може да се сгромоляса върху земята, ако аз не побързам да го подпра — изпърха припряно прилепът и отиде да подпира небето.

И сега ще го видите да прави това. Вкопчал е нозе о тавана на пещерата. Тялото му виси надолу. Можете да си представите колко е удобна тая поза. При това прилепът пак се озова в дупка. Вярно, че не е миша дупка, но пещерата по същество си е дупка, и то по-студена от мишата.

По-далеч от прилепи такива —

болестта е прилепчива!