Марко Ганчев
Балада за големия тромав мечок

На първото братче отнейде му взеха

един мечок, който въздишаше: „Е-е-ха!“.

 

Детето със обич дълбока и сляпа

държеше се вечно за мечата лапа.

 

Заспиваше вечер детето в кревата,

прегърнало нежно мечока от вата.

 

Мечокът доволен въздишаше: „О-о-оха!“.

Но бързо измина се тази епоха.

 

Забрави момчето мечока от вата.

Заспиваше с други кроежи в главата.

 

Добре, че във къщи наскоро, добре, че

нов брат появи се при старото мече.

 

И той улови се за мечата лапа

постарому с обич дълбока и сляпа.

 

Заспиваше новото братче в кревата,

прегърнало нежно мечока от вата.

 

Мечокът доволен въздишаше: „О-оха!“.

Но бързо се мина и тая епоха.

 

И тоя заряза мечока от вата,

заспивайки с други кроежи в главата.

 

Мечокът разсеян из къщи се клати,

напомняйки доста вървежа на тати.

 

Улисва се в работа, дири утеха

и сам си въздиша понякога: „Е-е-ха!“.