Марко Ганчев
Кой открадна чертежите на Дженерал Моторс (Или как пропадна още едно велико изобретение)

Таткото на Зарко зачете новия вестник. За разлика от друг път Зарко се навърташе все около него и току заничаше неспокойно иззад рамото му.

— Има ли нещо интересно? — някак гузно подпитваше той.

— Има — учудено извръщаше глава баща му. — Мачът между „Левски“ и „Славия“…

— Не, не. Нещо за оная кражба на новия модел на „Дженерал моторс“?

— А, едва ли. Тя тая афера вече позаглъхна. Аха, ето тука има едно дребно съобщение. Още не са открити крадците.

— Защо пък крадците? Може да е само един крадец.

— Тия работи, моето момче, сам човек не ги прави. В Америка има организирана престъпност. Коза ностра и прочие.

— Да им умра на организацията — най-неочаквано изтърси Зарко.

— Какво? — опули се таткото. — Що за изрази!

— Ами такива изрази, каквито заслужават. Нищо нямаше да направят, ако не бях аз.

— Ти ли?

— Аз, ами кой. Аз откраднах чертежите на „Дженерал моторс“.

— Ти май пак си ходил на Долната земя? — обезпокои се таткото.

— Ами ако имаш предвид, че Америка е в южното полукълбо и в тоя смисъл е точно под нас, може да се каже, че пак съм бил на Долната земя.

— И пак ли слезе през басейнчето в парка?

— То си е моя работа — тросна се Зарко. — А сега, като ти покажа материалите, ще изгубиш охота да ми се подиграваш.

Зарко отключи шкафа, дето прибираше своите работи, и измъкна една голяма черна кожена папка. Баща му получаваше такива папки, когато биваше делегат на някой конгрес. Но върху тая с хубави златни букви бе написано на английски: „Дженерал моторс. Строго секретно. Само за генералния директор“.

Таткото на Зарко захвърли вестника и я разтвори, вече наистина по-уплашен. Пълна бе с чертежи на различни автомобилни части.

— Видиш ли? Твоята организирана престъпност остана с пръст в уста. Аз ги задигнах.

— Зарко, но цялата международна полиция е на крак. Ако ги намерят у дома…

— Ще ги намерят друг път! — затвори Зарко папката, като я тупна самодоволно с длан. — Те ги търсят у другите конкурентни фирми. Представям си колко детективи ходят по петите на Хенри Форд младши. Даже и да се усъмнят в някоя социалистическа страна, тя няма да бъде България. Ние не произвеждаме автомобили.

— Добре де, защо ти трябваше на тебе да крадеш чертежите на това велико изобретение? Защо попречи да се извърши преврат в автомобилостроенето? Хиляди човешки живота щяха да се спасят досега при катастрофи — питаше таткото уж сериозно, а в същото време се мъчеше да си припомни телефонния номер на един свой познат лекар-психиатър, за да се посъветва с него относно момчето.

— Как защо? — учуди се Зарко. — Ти не схвана ли опасността още при първите вести за това изобретение?

— Опасност ли? — съвсем се отчая таткото и взе да примъква към себе си телефонния апарат. — Как може да се говори за опасност, моето момче, когато изобретението отстранява именно всяка опасност. При катастрофа абсолютно запазва живота на пътниците. Изпробвано е. Стопроцентова сигурност. В каквото и да се блъсне, при каквато и да било скорост…

— Ами точно това е най-опасното. Притежателите на тия скъпи коли ще почнат да се блъскат в останалите с каквато си искат скорост и хич няма да ги еня. Представяш ли си какво ще стане с нашата?

Таткото спря да тегли към себе си телефона. После го остави на мястото му. Не се обади нито на международната полиция, нито на психиатъра. Стана съучастник на похитителя на изобретението…