Марко Ганчев
Другата жена

Смъртта му нейната съдба със нищо не преобрази —

тя плачеше със тайни както винаги сълзи.

 

И тайно сред венците върху гроба му се вплете

от нея тайно купеното цвете.

 

Смутено си извръщаха главите настрана,

които знаеха, че тази е другата жена.

 

Грешил бе с нея в тайни квартири и места.

А с него по-праведна от праведник бе тя.

 

Обичаше го неизвестна и с тъмен женски смут,

а не да се прочуе и тя край тоя мъж прочут.

 

И неизвестна отиде си след края,

облегната на непознатите в трамвая.

1970