Марко Ганчев
Кълчищата на Ариадна

Влизайте по тая нишка! —

викаше ни Ариадна.

И по нишката въджишка

в дупката светът попадна.

 

        Ариадно, Ариадно,

        влязохме в тунела стадно,

        а пък бяхме индивиди,

        да му се не види…

 

Вътре драскаме с въздишка:

Няма нишка, леле-мамо!

Няма нишка, няма нишка,

вътре паяджини само.

 

Нишката била до входа —

синя нишка и червена,

за да вкара тук народа,

в тая дупка изкривена.

 

Всеки пъшка през въздишка,

през въздишка всеки мънка:

За навънка няма нишка,

няма нишка за навънка!

 

Има нишка, има нишка,

няма начин да я няма:

тя е в нашата въздишка

от голямата измама.

 

Ако всеки в свойта ниша

не въвлича нови хора,

ами само си въздиша,

ще достигнем до отвора.

 

От въздишка на въздишка

ще излезем от тунела

и ще срежем всяка нишка,

дето тук ни е довела.

 

        Ариадно, Ариадно,

        влязохме в тунела стадно,

        ще излезем индивиди!

        Да му се не види…

1993