Марко Ганчев
Спелеология

На подлеза сред София ме тупна капка,

а вънка беше слънчев столичният град.

Учуден заоглеждах мократа си шапка,

а друга капка: кап по голия ми врат.

 

Поглеждам към тавана — пещерна шушулка

провесил бе над мен варовикът размит,

от пода пък към сталактитната висулка

протягаше се остро хълмче — сталагмит.

 

Обикновено инак скалният варовик

това извайва го през цели векове,

но явно тука някакъв подмолен повик

към ускорение такова го зове.

 

Това си беше в естеството на нещата

така да се проникнем от взаимна страст:

додето сме се движили към пещерата,

и пещерата се придвижвала към нас…

1988