Марко Ганчев
Ров

Шосето качва стръмнините.

Тъдява май копахме ров.

Страната беше зле с парите

и ни заплащаше с любов.

 

Когато свърши нашта смяна,

дойдоха да ни поздравят,

макар че някой сбъркал плана

и че излишен бил ровът.

 

На тържество със много блясък,

понеже нямахме вина,

и нас ни хвалиха сред плясък

на длани и на знамена.

 

Но ние бяхме в тез минути

така далече от света,

че като кости на мамути

лежаха кирките в пръстта.

 

Не зная как подир години

(това е тъжен послеслов) —

с лопати или със машини

заринали са тоя ров.

 

Не се познава. През балкана

препълненият рейс фучи.

В душите само ров остана,

не може да се заличи.

1965