Марко Ганчев
За бай Коста, за моста и за дявола

Намигаше ни дяволито бай Коста,

хванал се на дявола о ръката:

Трайте бе! Това е да мина моста,

ще му пусна ръката отвъд реката.

 

Е, не викайте толкоз, любезни.

Да се пусна баш тук на средата,

дето са най-дълбоките бездни?

Много ви здраве със днешна дата!

 

Първо, колко пъти съм ви разправял,

че костюмът му не е толкова черен.

И второ, аз ще измамя стария дявол,

защото съм дявол модерен.

 

И наистина премина бай Коста,

облегнат на дяволовото рамо.

Само дето беше по-дългичък моста

и реката — по-голяма от Ропотамо.

 

Тутакси бай Коста пусна ръката

на дявола и сега ще го намерите

съвсем свободен оттатък реката —

на Острова на Пенсионерите…

1973