Марко Ганчев
Опасност

Задуха вятър. Скрий телце

под крилото на якето ми.

Каквото искат да разправят,

няма да те възпитавам по спартански.

Ти само се радваше

на белия облак на легхорните,

но не разбра точно какво стана

там, на края на селото.

От белия облак на легхорните

върху мене връхлетя гръм.

Над пилетата закръжи ястреб,

а те не се укриха.

Той избра жертвата си

и тя не се укри.

Той я отнесе в ноктите си,

а останалите продължиха

да си пасат спокойно.

Тогава на прага се показа пилещарката

като голяма квачка

в бялата си престилка.

И за мое смайване,

започна да кълне не ястреба,

а своите питомци.

Излюпени от инкубатор,

те не могли да наследят

инстинкта за опасност.

Пасели си спокойно

под лисичи муцуни,

под ястребови сенки…

Ела де се стоплиш

под крилото на якето ми.

И да наследиш

инстинкта за опасност,

заедно с най-важното, което го придружава:

предупредителния вик към другите!

1967