Марко Ганчев
Войник

Изпращат го ония същите роднини

и то със оня същия приветствен вик,

със който преди осемнадесет години

посрещнаха кърмачето: „Здравей, войник!“.

 

А ние им се сопвахме, че дотогава

единни ще са земните полукълба

и ако някъде все още прозвучава

стрелба по тях, ще бъде тя при веселба.

 

Роднините мълчат, а с майка му самите,

като че да се извиняваме пред тях,

сега партенки правим му от пелените,

а от надеждите си някогашни — смях.

 

Дано съдбата милостиво го предпази,

когато утре закомандва му „раз-два“,

с ботуши друго повече да не прегази,

защото никак не е малко и това.

1986