Марко Ганчев
Валцова мелница

Поповете с амвона не успяха,

ни словомелещите политици,

но валцовите мелници ни смляха

в обществено брашно, паспал и трици.

 

Воловете опъваха юлара,

смутени от свистенето на вала

и шибахме ги с дядо в надпревара,

той — седнал, аз — изправен на чувала.

 

Те по долавяли са в тоя громол

бумтежите на дяволско копито,

щом новият — макар и хитър — хромел

не мели твоя хляб от твое жито.

 

Защо бе нужно цялото кадърно

семейство да се труди цяло лято

почти като златар над всяко зърно,

от слънчева материя излято?

 

За миг чувалите от всички ниви

поглъща кошът във водовъртежи —

от работливи жито, от лениви.

Чувалчето ти кой ще забележи?

 

Смутени от промишления громол,

напразно все опъваме до днеска

юзди пред крематориума-хромел

прахът ни да не бъде обща смеска…

1986