Марко Ганчев
Душата става по-безсмъртна

Душата бе безсмъртна по програма,

за разлика от тялото,

но криеше несигурност голяма

безсмъртието й в началото.

Предаваше се чрез дихание,

оттам и името душа.

Човечеството с основание,

разбира се, го достраша.

По-трайно за да съхрани

душата си красива,

с резец по пещерни стени

извивките й заизвива.

В писмото му по кози кожи,

по папируси и по глина

основен белег беше клина:

безспорен знак, че се тревожи

и крехката материя проклина.

Когато най-подире отпечата

душата си на книга,

би трябвало

да му олекне на душата

и вече да си каже: стига!

Но не!

Върху тепсиите на киноролки

и по тиганите на грамофонни плочи,

захвърлена за нови болки

страдалческата ни душа клокочи.

Писалки електронни лазят

по перфорирани рула,

а пък на лазера елмазът —

и по небесни светила.

Защо човечеството днеска

такава треска го тресе,

по-силна и от златна треска:

на все по-нова и по-трайна фреска

душата си да нанесе?

Изглежда, инстинктивно проумява,

че то от ден на ден

все по-бездушно става

и от душа за да не се лиши,

все по-усилено обезсмъртява

все по-смаляващото се

количество души.

1985