Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Марко Ганчев

Заглавие: Смешна тъга

Издание: първо

Издател: Издателство „Фльорир“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Излязла от печат: 13.02.2002

ISBN: 954-8226-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1670

История

  1. — Добавяне

И аз въртя антените си към големи

радиостанции със пулса на деня,

макар че имах случай през трагично време

и малките от тях добре да оценя.

 

Навремето с баща ми слушахме такава

невзрачна станцийка. Бе вече победен

народът и не съществуваше държава,

а тя предаваше поред четвърти ден.

 

Лишен от щабове, лишен от инструктажи,

каквито беше получавал цял живот,

екипът сам сега успяваше да каже,

каквото би ни казал целият народ.

 

И казваше го тъй естествено и лесно,

без маршове и без излишна суета,

превръщайки в три дни градчето неизвестно

от околийски център в център на света.

 

Естествено, не ги очакваше пощада

и те предаваха това без SOS:

„Сега танкетките са долу на площада.

Сега на студиото някой хлопа. Влез.

 

Сега нахлуват вътре. Колко са? Седмина.

Сега прегръщаме се целият екип“.

За първи път гласът им кадифен премина

в нерадиофоничен хрип и после в хлип.

 

И ний заплакахме. И всеки се засрами

от другия, че не издържа на тъга.

Да, плачехме тогава трогнати с баща ми,

а точна за какво — разбирам чак сега.

 

За малките радиостанции, тъй рядко

достигащи световната си висина.

Тъй рядко, Боже мой, и толкова за кратко.

И на каква цена, ах, на каква цена!

1975

Край