Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Марко Ганчев
Заглавие: Смешна тъга
Издание: първо
Издател: Издателство „Фльорир“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2002
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Излязла от печат: 13.02.2002
ISBN: 954-8226-72-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1670
История
- — Добавяне
И аз въртя антените си към големи
радиостанции със пулса на деня,
макар че имах случай през трагично време
и малките от тях добре да оценя.
Навремето с баща ми слушахме такава
невзрачна станцийка. Бе вече победен
народът и не съществуваше държава,
а тя предаваше поред четвърти ден.
Лишен от щабове, лишен от инструктажи,
каквито беше получавал цял живот,
екипът сам сега успяваше да каже,
каквото би ни казал целият народ.
И казваше го тъй естествено и лесно,
без маршове и без излишна суета,
превръщайки в три дни градчето неизвестно
от околийски център в център на света.
Естествено, не ги очакваше пощада
и те предаваха това без SOS:
„Сега танкетките са долу на площада.
Сега на студиото някой хлопа. Влез.
Сега нахлуват вътре. Колко са? Седмина.
Сега прегръщаме се целият екип“.
За първи път гласът им кадифен премина
в нерадиофоничен хрип и после в хлип.
И ний заплакахме. И всеки се засрами
от другия, че не издържа на тъга.
Да, плачехме тогава трогнати с баща ми,
а точна за какво — разбирам чак сега.
За малките радиостанции, тъй рядко
достигащи световната си висина.
Тъй рядко, Боже мой, и толкова за кратко.
И на каква цена, ах, на каква цена!
1975