Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Марко Ганчев. Кое как се прави

 

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Борис Димовски

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

 

Формат 59/84/16

Тираж 10100 екз.

Печатни коли 5; издателски коли 4,15; л. г. VII/44; поръчка №121/1973 г.; изд. №3538

Дадена за набор на 6.V.1973 г.

Излязла от печат на 30.VII.1973 г.

Цена 0,55 лева.

 

Издателство „Български писател“ — София, 1973

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Има един много стар анекдот за колумбовото яйце. Толкова стар, че службите за записване на анекдоти още не са съществували, и ще трябва да го цитирам по памет.

Завистници на Колумбовата слава обидили великия мореплавател, че е проста работа да се открие Америка. Колумб се съгласил с тях. Рекъл им, че това наистина е толкова просто, колкото да се закрепи едно варено яйце да стои право върху масата ей така:

kolumbovo_jajtse1.png

Завистниците започнали да се опитват, но яйцето заставало все в едно от следните положения:

kolumbovo_jajtse2.png

Тогава Колумб го взел, чукнал му дъното и яйцето застанало право:

kolumbovo_jajtse3.png

— Е, то така всеки може — завикали противниците на Колумб.

— Ами то и Америка всеки може да открие — отвърнал Колумб.

С други думи, откритието е просто нещо, но човек трябва да се сети.

Та искам да разкажа как Панчо се сблъска с едно откритие, без което пък не би имало и колумбово яйце.

Още щом пристигнахме на село, Панчо пое грижата да събира яйцата от полозите на кокошките. Първия ден донесе доста, но на втория и третия се върна с празни ръце, ругаейки кокошките и баба си, че не ги хранела достатъчно.

Баба му се усъмни и отиде на проверка.

— Така си и знаех — тюхкаше се тя. — Панчо е прибрал оня ден всичките им яйца, без да им остави за полог.

— Какво значи това? — запита Панчо.

— Оф, оф. Градско чедо — селско добиче! — въздъхна баба му. — Това значи, че съм пропуснала да ти кажа. Вземат се останалите яйца, но едно винаги се оставя в полога. Кокошките по него се ориентирват къде да снесат новите си яйца.

— Ама че кокоши мозък — надсмиваше се Панчо. — Нали си знаят гнездата, полозите де. Защо трябва вътре да има и яйце?

— Не е толкова просто, Панчо — казвам му. — Кокошките искат да видят, че не им се отнема всичко, че остава нещо и за тях.

— Я стига сте му сеяли на корена ряпа — сопна се и на двама ни Панчовата баба. — Не зная защо е, но от памтивека е така. Иначе отиват да снасят при съседите.

Както и да е, Панчовата баба скоро оправи работата и към края на седмицата кокошките започнаха да снасят, където си беше редно.

Панчо обаче не се предаваше, а продължаваше да твърди, че това било измама спрямо кокошките. Аз пък възразявах, че не е измама, а уважение.

Изглежда, Панчо много продължаваше да мисли по тоя въпрос, защото в скицника му за рисуване видях такава картина:

kolumbovo_jajtse4.png

Това вероятно означаваше яйце с въпросителна. Издебнах го и написах отдолу:

Яйца щом искаш да събираш, не е лошо

да уважаваш малко племето кокошо.

В противен случай, подчертай си го за памет,

кокошките наистина ще те измамят…

Край