Марко Ганчев
Катастрофа

Заблъсках луд и груб

човешката стена.

Под вестници лежеше труп,

загърнат като новина.

И тутакси

възвърнах своя дух —

не бях купувал тоз кожух.

Ни панталони като тия

съм гладил

с нашата ютия.

Обувките… Да, чужди са и те.

И даже мъртвият не е дете.

 

 

Вървях

и разсъждавах озлобен

за егоизма,

вкаменен у мен.

Признавах, че съм недостоен.

Но вече бях спокоен.

1970