Марко Ганчев
Петък, ден пазарен

Жената сутрин ми подава мрежа

и към пазара кима ми с глава.

Какво да купя, знам, не съм невежа:

каквото е останало, това.

 

        Че други стоки и да има,

        ще има пак човек да взима:

        додето дойде му редът,

        ще ги разпродадат.

 

— Бай Петко — питам, — имате ли чушки?

Бай Петко тъжно се усмихва: — Баш!

За чушки ли си тръгнал? Има, чушки!

Вземи — додето има — алабаш.

 

        Че чушки даже и да има,

        ще има пак човек да взима:

        додето дойде му редът,

        ще ги разпродадат.

 

След туй отбивам се до магазина

за принципи: един-два бих си взел.

Но свършили ги и по таз причина

компромиси купувам нов модел.

 

        Че даже принципи да има,

        ще има пак човек да взима:

        додето дойде му редът,

        ще ги разпродадат.

 

Когато в къщи вляза с пълна мрежа,

жената почва пак да ме яде:

— Аз тая мрежа, вика, ще я срежа!

Но де ще вземе ножица, а, де?

 

        Такива ножици да има,

        ще има пак човек да взима:

        додето дойде му редът,

        ще ги разпродадат…

1977