Марко Ганчев
Панчо и петелът

Петелът като изкукурига

първата сутрин на село,

Панчо с юргана си се надига,

Панчо разсърдено мига:

— Хай да му се невидело!

Стига с тоя телефон, стига!

Кой се обажда?

Толкова рано кой ми досажда?

— Обажда се — викам — Петльо.

— И какво иска?

— Казва, че вече е светло.

И друго нещо моли да се изслуша:

нощеска цъфнала дивата круша.

Много пчели надошли.

Трите ярета

пред кошарата

почнали състезание по висок скок:

скок-подскок, скок-подскок.

Една лястовичка ножицокрила

преди малко новия ден открила,

като срязала лентичката трицветна

от облачета и ето —

небето

светна.

 

И още сума новини има да чуеш ти —

петелът завъртял

шайбата на слънцето

да ти ги съобщи.

Колко пъти в града през нощта

телефонът те буди за по-дребни неща.

Така че ставай и недей съжалява:

за такива новини

си струва човек да става.