Марко Ганчев
Санкта симплицитас

Осъждат те, еснафство бездуховно.

Светът към тебе стана твърде строг.

Не знам. Осъждам те, ала условно

и с право на обжалване пред Бог.

 

Защото първа божия програма

е да живеем и да се множим,

а не да мислим все за свойта драма

на смъртно тяло с дух неумъртвим.

 

В любов законна или в среща тайна,

на мач или пред тъпо питие —

не знаем где е мъдростта безкрайна

на нашето неясно битие.

 

Една вина не ви се опрощава:

животът ви като протича вял,

диктаторът от туй се изкушава

да ви използва за материал.

 

За тор ви смята или за бурмички,

а не за божи твари като мен

и се залавя да сглоби от всички

трансмисия към свой измислен ден.

 

А пък тогава, то се знае, страда

най-много нашта мислеща глава.

Не ми е жал, задето бях на клада,

а жал, че вие носихте дърва.

Април 1989