Марко Ганчев
Ванитас Ванитатум

Не щеш ли, навън духаше вятър,

когато и внукът ми на свой ред

застана на вратата в първия си костюм,

излизайки да завладява света.

И понеже бе много хубав,

и понеже много го обичам,

и понеже зная какво го чака,

зинах да го предпазя

поне от малко малко:

„И все пак си имай наум,

че всичко е суета

и гонене на вятъра!“

Но дали защото бе много хубав

или защото много го обичам,

и аз като оня пророк от Стария завет,

дето зинал да изрече проклятие,

а изрекъл благословия,

извиках: „Бягай, ветре,

че ще те стигнат!“

И вятърът си подви опашката,

като смете сухи листа

надолу по тротоара.

2000