Марко Ганчев
Случаят Джим

Моят съгражданин Джими

нямаше забележими

таланти.

Джими имаше име

на фанте.

Знаехме всички добре,

че служи на ФБР.

Изведнъж нашият динозавър

връща се с диплома на бакалавър.

Защитил дисертация

за някаква супермутация

на някакви омове и някакви кванти.

Гледай го пустото му и фанте!

 

Но завистта какво ли не прави. —

Негов колега веднъж ми разправи

цялата тая тайна

необичайна.

Джими бил зачислен

да следи всеки ден,

всеки момент

и всеки миг

един доцент

математик.

 

Оня издава книга —

Джими от нея глава не дига,

Джими с кориците я изядва,

за да може

на началството да докладва.

Лекции оня изнася.

Джими, колкото и да не му изнася,

седнал до някоя минижупка

(сърцето му тупка ли, тупка),

но не смее да се залисва:

всичко до буква записва —

хем да го мислят, че е студент,

хем да не изпусне

политическия момент.

През лятото оня отива на плаж,

Джими в дома му прави тараш.

Де що има там чекмеджета,

Джими из тях шета ли, шета.

Формула още сурова,

още съвсем неготова,

вече успява Джими да разшифрова.

Навлязъл в пустата му наука.

Лесно ръка протегнал оттука

и откъснал първия лавър —

дипломата на бакалавър.

 

Свърши завистливият му колега.

Погледнах го с утешителна нега:

— Нищо, рекох му,

Джими направил вчера,

а ти утре ще направиш кариера,

проследявайки някой друг.

— Ще направя на мук —

сряза ме той свиреп. —

Нали следя теб…

1970