Марко Ганчев
Гражданите на света

Изчезна думата „далече“

и в тоя век на скоростта

би трябвало да бъдем вече

ний поданици на света.

 

А повече от друго време,

учудвайки се на това,

ний разговаряме на теми

за нации и малцинства.

 

И от възбуда величави

сияят нашите лица,

тъй както нявга на държави

играехме като деца.

 

Край паметник като разправя

за славните си прадеди,

и гидът — горд — се вкаменява

и като паметник седи.

 

В летище с глъчка непозната

откъм препълнения бар

току долитнат имената

на някой цезар или цар.

 

Ах, разговори първобитни

в епохата на скоростта —

по къмпинги космополитни,

по столиците на света.

 

Не знаят где ще разседлаят

свръхзвуковите си коне

и искат хората да знаят

отде са тръгнали поне…

1967