Марко Ганчев
Дневна любов

Идваше денем при мене жената омъжена.

Идваше весела, не идваше тъжна.

 

Радваше се, че можела да открадне

от живота любов и то посред пладне.

 

Но имаше странния навик да пали нощната лампа.

Ставаше светло като на театрална рампа.

 

Не съм знаел, че действително осветявала драма

с тая лампа жената, и то голяма.

 

Бяха даже и дневните срещи за нея разкош,

но мечтаеше тя за любовна нощ

 

и запалената лампа й даваше тая

илюзия, че среднощ е дошла в моята стая.

 

Може би обществото съвсем не греши,

когато говори за тъмните женски души.

 

Но ето че понякога се случва, нали,

една нощна лампа да ги осветли…

1974