Марко Ганчев
Изходът на метрото

Попаднал в изход на метрото,

тълпа насрещна ме повлича.

И сам стъписвам се, защото

на адския портал прилича.

 

Прилича не, ами това е

той оня вход, не ще и дума:

дочувам церберът да лае

сред лъх на сяра и на гума.

 

Изтрит е надписът насреща

от сярата и дъждовете,

но всеки лесно се досеща:

„Надежда всяка оставете!“

 

 

Обаче нещо става в ада —

препълнен ли е вече, що ли:

обратно връщат без пощада

обречените на неволи.

 

Рогатите навън ги карат,

пердашейки ги със опашки.

С веслата си Харон лодкарят

отзад налага ги юнашки.

 

Обратно грешниците бледи

към изхода се носят лудо,

притискайки се о съседи.

Какво ти чудо? Няма чудо!

 

Дочакали сме най-накрая

това, което ни се пада:

изгонени преди от рая,

сега ни пъдят и от ада.

1997