Марко Ганчев
Неделя над града

Прибирам се от седмичния излет —

една въздишка, дълга един ден.

Пред мене пак е тоя тъжен изглед,

без изгледи да бъде променен.

 

Вместо гората облаци да ражда,

градът увит е в облак сиво-син,

натегнал от отровата на сажди,

на пушеци, на думи и бензин.

 

И слизам. И котловината сива

със утаен на дъното й град,

като отровна чаша се прелива

за мене, примирения Сократ.

1968