Марко Ганчев
Гарга край Ниагара

Кацна гарга край Ниагара,

че като гракна: — Грак!

Стига си дигала пара,

ма Ниагаро!

Ей сега ще похлупя под звуков капак

твойто корито старо:

ще те надвикам с грак,

Ниагаро!

Имам си нужната човка,

имам си нужната подготовка,

да не говорим пък за мерак.

Грак! Грак! Грак!

Но естествено от голямата влага

и от усилие врат да протяга

гаргата скоро прегракна.

А пък за гарга това е беда.

Другаде — да,

но тука поне има вода

човката да си оплакна.

Рече си гаргата и пийна водица

от Ниагара.

Това я накара

да се почувства още по-важна птица.

— Га! Га! Е, сега

аз съм на силата си в разгара:

с Ниагара си правя гаргара!…

 

Може би не ми хващате вяра,

обаче аз бях

снощи на гости у тях

и я чух и видях

как до късничко през нощта

тая същата гарга си прави гаргара

даже с неща

по-големи от Ниагара…

1980